Отмяната на дарение

С договора за дарение дарителя отстъпва веднага и безвъзмездно на дарения нещо, който го приема. Дарението е безвъзмезден акт. По правило то е едностранен договор и правила та за разваляне на двустранните договори не са приложими. Дарението обаче може да бъде отменено в определени от закона случаи, когато поведението на дарения не е съвместимо с акта на щедрост. Няколко са основанията, поради които може да бъде отменено дарението. Първата група основания за отмяна на договора за дарение включва хипотезите когато дареният умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта (чл. 227, ал. 1, б. „а” ЗЗД). Втората група обхваща случаите когато дарения набеди дарителя в престъпление, което се наказва с не по малко от три години лишаване свобода, освен ако набедяването се преследва по с частна тъжба и такава не е подадена. Специфичното за тези две групи основания е, че умишленото убийство, опитът за убийство и набедяването, като престъпления от общ характер, трябва да бъдат установени с влязла в сила присъда. Третото основание, което може да доведе до отмяна на договора за дарение е когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае (чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД). Това е и най-честата хипотеза в практиката, при която се стига до отмяна на договора за дарение и която поражда най-много практически проблеми. Същественото за този елемент от фактическия състав е, че нуждата не следва да бъде инцидентна, а трябва да има траен характер. В закона липсва легална дефиниция на понятието „трайна нужда” като правна категория, но съдебната теория и критериите на практиката приемат, че „трайната нужда” е налице, когато дарителят не е в състояние сам да се издържа от притежаваните от него средства и имущество. Вторият елемент на фактическия състав на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД е необходимостта дарителят да е поискал издръжката, от която се нуждае.Наличието на покана се доказва с всички доказателствени средства (писмени и гласни). Съществува противоречива практика по въпроса дали с поканата трябва да е била уточнена каква е нуждата, с оглед правилната преценка дали е могло да бъде изплатена от дарения. Противоречива е и практиката относно това към кои момент следва да е отправена поканата. Някои съдилища приемат, че тя може да е отправена и с исковата молба. Отказа от даване на издръжка от своя страна не е нужно да е категоричен. Отказът може да се изразява и в бездействието на надарения, който заявява, че ще предостави средства, но не ги предоставя.Противоречива е практиката по отношение на въпроса дали има значение защо надареният не дава издръжка. Доколкото задължението на надарения произтича от закона и се основава на етична и морална необходимост и възможностите на надарения да дава издръжка се вземат под внимание само в границите на подареното, то и размерът и периодът на издръжката зависят от трайността на нуждата и размера на подареното – издръжката се дължи докато трае нуждата на дарителя и до размера на подареното, в който размер надареният има възможност да я дава, тъй като той притежава подареното. Възможността му да я отделя от другите си доходи е без значение. Съгласно чл. 55, ал. 1 СК , след развода даренията на имущества направени във връзка или през време на брака на единия съпруг от другия съпруг или от негови близки, могат да бъдат отменени.Дарения във връзка с брака са онези, които го предшестват, а тези по време на брака – които са направени от момента на неговото сключване до влизане в сила на решението за развода или за унищожаването на брака. Дарение от единия съпруг в полза на другия съпруг е налице и в хипотезата когато един недвижим имот е закупен с лични средства на единия съпруг, но като страна в придобивната сделка са посочени и двамата съпрузи. Законът не е предвидил като критерий за отмяна на дарението вината за прекратяване на брака, поради което и липсата на вина за развода на страните не обосновава по правило противоречието на отмяната на договора за дарение с морала. Освен това, без значение е и обстоятелството, че в утвърденото по брачното дело споразумение между страните, същите са се споразумели да останат съсобственици на имота при равни права, тъй като това споразумение не се ползва със сила на пресъдено нещо. Съгласно чл. 227, ал. 3 от ЗЗД, искът за отмяна на дарение може да се предяви в едногодишен срок, откакто на дарителя са станали известни основанията за отмяна на дарението, а до изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това. Отмяната на дарението има обратно действие, тоест с отмяната се възстановява старото положение. Съгласно чл. 227, ал. 5 ЗЗД, отмяната на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването (вписването) на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.