Възможно ли е събиране на задължението по запис на заповед след изтекла давност ?

Записът на заповед е вид документ, с който се удостоверява задължение за плащане. Чрез него едно лице дава на второ лице писмено обещание за изплащане на определена, предварително заета сума. Записа на заповед има тригодишна давност, в които период мога да бъдат събрани задълженията. Три годишният период се брои от датата на падежа, посочен в записа на заповед. За давностния срок се прилагат правилата на Закона за задълженията и договорите. Давностния срок може да бъде прекъснат с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство и с предприемане на действия за принудително изпълнение. В случай че е изтекла погасителна давност за приносителя, отново има възможност на изпълнение. В този случай в помощ на приносителят се явяват разпоредбите на чл. 534, ал. 1 от Търговския закон. Според него когато приносителят на запис на заповед изгуби исковете по него поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по него, той може да иска от издателя, или платеца, сумата, с която те са се обогатили в негова вреда. Този иск се нарича иск за неоснователно обогатяване и също има давностен срок, който е посочен в чл. 534, ал. 2 от Търговския закон. Давностният срок е три години и започва да тече от деня на изгубване на исковете по записа на заповед. За да може да бъде упражнен този иск, на първо място трябва да има валиден запис на заповед. Съдът дължи служебна проверка на валидността на документа. За това какви са условията да бъде валиден записа на заповед може да прочетете в специално подготвената по темата статия. На следващо място иска за неоснователно обогатяване може да бъде предявен само когато приносителят е изгубил всички останали искове, които се явяват предпоставка за упражняване на това право. Приносителят трябва да докаже, че не разполага с друг иск, освен този по чл. 354 от ТЗ. В случая наличието или не на неуспешен иск за принудително изпълнение е правно ирелевантно. Следващата предпоставка за иска е обогатяването на издателя, във вреда на поемателят. Според съдебната практика обаче в този иск не подлежи на изследване степента на обедняване или обогатяване и имало ли е размяна на имуществени блага. Неоснователното обогатяване по чл. 534 от ТЗ настъпва от самата невъзможност да се реализират правата по записа на заповед Право да предяви иск за неоснователно обогатяване има приносителят на записа на заповед, чийто искове по отношение на менителницата са погасени по давност. Ответник по иска е само издателят или платеца. Размера на претенцията е сумата, с която издателят се е обогатил. Това може да е сума до размера на задължението, за което е издаден записа на заповед. За повече информация и правна помощ относно вземания по запис на заповед, давност и искове за неоснователно обогатяване може да се обърнете към мен на e-mail: probonocase@abv.bg.