Съдебна спогодба

Съдебната спогодба е договор между страните, одобрен от съда, чрез който те чрез взаимни отстъпки уреждат изцяло или частично спора помежду си със сила на пресъдено нещо и слагат край на производството по делото.Страните при спогодба чрез взаимни отстъпки прекратяват изцяло или отчасти спора по делото. Съдебна спогодба може да бъде сключена само в съдебно заседание. Съдебната спогодба включва три елемента- договор между страните, охранителен акт -определелението на съда за одобряване на спогодбата и определение за прекратяване на делото. За да се одобри спогодбата, съгласието на страните трябва да не противоречи на закона и морала. За да е налице съдебна спогодба е необходимо договорът между страните по съдебен спор да е сключен пред съда, който разглежда делото. Съдът проверява не целесъобразността на спогодбата, не дали тя отговаря на действителното положение, а дали не противоречи на законаТова трябва да бъде удостоверено в съдебния протокол, който се подписва не само от съдията и секретаря, но и от страните по делото. Когато в производството участва прокурор, съдът потвърждава спогодбата като взема и неговото мнение. Съдът след като потвърди спогодбата прекратява делото. Когато страните заявят, че са в процес на преговори за постигане на спогодба, делото следва да се отложи /вкл. повече от един път, докато постигането на съгласие е възможно/. Основанието за отлагане трябва да се посочи в протокола Страните по договора за спогодба трябва да са легитимирани да се разпореждат със спорното право. В тази връзка, съдебна спогодба е недопустима в следните хипотези:Когато предмет на делото са права, с които титулярите не могат да се разпореждат /напр. родителски права/Недопустима е съдебна спогодба по дело за прекратяване на СИО Според чл.125, ал.1 ГПК съдът одобрява спогодбата, ако намери, че не противоречи на закона и морала. Това означава, че самото съглашение не следва да е нищожно като договор по смисъла на чл.26 ЗЗД. Макар и да не е указано изрично, договорът не следва и да е унищожаем /т.е. не следва волята на някоя от страните да е опорочена - поради грешка, заплашване, разстройство на съзнанието. Когато съгласието на страните противоречи на закона, налице е нищожност на одобрения от съда договор, но не и на самата съдебна спогодба, която, макар и порочна, обвързва страните със силата на съдебно решение.Ако е допусната грешка при отразяване волята на страните в съдебния протокол, по реда на чл.126, ал.2 ГПК следва да се поиска поправянето му в 7-дневен срок от изготвянето. Ако този срок е пропуснат, страната може да поиска от съда да го възстанови, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства /чл.37, ал.1 ГПК/-Ако съдът е одобрил спогодба за нещо различно от спорния предмет /напр. за прекратяване на съсобствеността върху имот, който не е предмет на делбата/, спогодбата като охранителен акт противоречи на закона по смисъла на чл.431, ал.3 ГПК /тъй като съдебната спогодба е способ за уреждане именно на предявения пред съда спор/ и може да бъде отменена по иск на прокурора. Съдът може да одобри спогодбата, ако е постигната до приключване на устните състезания пред него.Ако тя е сключена след постановяване на решението, но преди влизането му в сила, съдът може да обезсили решението си, ако има искане от страните, които заявяват, че са се спогодили и желаят делото да се прекрати. Съдебна спогодба може да се сключи и пред въззивния съд/ при разглеждане на делото във втората инстанция/ . В такъв случай въззивният съд обезсилва първоинстанционното решение и одобрява спогодбата. Поради договорното уреждане на правния спор, с определението за одобряване на спогодбата, се постановява прекратяване на делото като безпредметно. Определението за одобряване на спогодбата не подлежи на обжалване.Когато съдът одобри съдебна спогодба, постановява определение за прекратяване на делото поради постигане на спогодба ,което не е част от самата спогодба. То може да бъде обжалване пред по-горен съд, тъй като е от категорията съдебни актове, преграждащи развитието на съдебното производство.На съдебната спогодба обаче е предадено значението на влязло в сила съдебно решение, с което е разрешен с пресъдено нещо правния спор. Поради качеството си на договор съдебната спогодба не подлежи на обжалване пред по-горен съд. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на основание чл. 78, ал.9 от ГПК.Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.